Трудно  е да се пише за може би най-великия разказвач

Трудно  е да се написа за може би най-великия повествовател на приказки, живял в миналото, без да се изпада в баналности. Та нали няма дете по света – от Токио до Лос Анджелис и от Мелбърн до Осло, което да не е сънувало дружно с Оле Затвори очички, да не е плакало с умиращата от мраз Кибритопродавачка, да не е било изпепелявано от обич като Оловния боец, да не се е смразявало при типа на Снежната кралица или да не се е вживявало в ролята на Грозното патенцес вярата, че то, както и самото патенце, в миналото ще се трансформира в хубав лебед? Простичко казано, роденият на 2 април 1805 година в Оденсе, на датския остров Фюн, повествовател е първият, който демонстрира на доста деца (а и освен деца) разликата сред красивото и грозното, сред преходното ивечното, сред положителното и злото. И го прави с онази неподражаема романтика, която кара сълзите да напират зад усмивката, само че посредством която и зад най-тъмния буреносен облак постоянно прозират сребърни лъчи.

 Детството на Ханс Кристиан Андерсен е мъчно. Баща му е безпаричен обущар, а домът, в който прекарва детските си години, се състои от една единствена стая, в която денем бащата приема клиентите си. Майката на великия публицист е 15 години по – стара от татко му, за който се омъжва, когато е бременна в седмия месец с Ханс и откакто към този момент има противозаконна щерка от различен. Тя е описвана като сприхава и работи като перачка. Дядо му е душевно болен, който съседите назовават “лунатика. ” Бабата, в чиито ръце е оставен дребният Ханс, постоянно изпада в депресии и той се усеща потиснат и необичан от никого – нещо, за което спомагат несъразмерно високият му растеж, дългият му нос, големите му ходила и острите болки в корема, неправилно избрани от локалния лекар като епилептични припадъци. Бащата на Андерсен умира, когато момчето е едвам на 11 години, и дребният Ханс Кристиян е заставен да стартира да си вади хляба самичък първо като чирак в тъкачна работилница, а по-късно и като черноработник в тютюнева фабрика. На 14 той отпътува за Копенхаген с вярата да стане артист и да употребява сопрановия си глас в Кралската опера. Разочарованието идва няколко годинипо-късно, когато гласът на към този момент 17- годишния Андерсен е мутирал.

Ханс Кристиан Андерсен потегля на учебно заведение, където още веднъж става обект на подигравкиот единадесет годишните му съученици. Въображението на Ханс дружно с психическите контузии основали доста уплахи. През целия си живот той се страхувал от тъмното, непрекъснато се оплаквал на свои познати и другари, стига малко да настинел, и доста страдал, в случай че някой го подлага на критика. Той правел сбирка от позитивните публикации във вестниците, и съвсем плачел, до момента в който четял рецензията. Страхувал се от кучета, от непознати, от това, че ще го ограбят, както и от това, че ще изхарчи прекомерно доста пари за дадена покупка. Когато бил момче, бъдещият публицист мечтаел да играе в Кралския спектакъл. Той почнал да взе участие в локални пиеси, с цел да събере пари. Така събрал пари за път до Копенхаген и даже помолил локален притежател на печатница да му напише целесъобразно писмо до прима балерината на Кралския спектакъл. Четиринадесетгодишният Ханс отпътувал за Копенхаген, без да се опасява от бъдещето и от това, че страда от дислексия. Той бил уверен, че същинският му татко е крал Кристиан осми. На 33 години писателят внезапно получава великодушна кралска стипендия, което го убеждава в правотата на мислите му.

 С доста старания и ограничения младият Андерсен приключва Копенхагенския университет и отпътува на пътешестване в чужбина. До края на живота си той ще остане разпален странник освен поради удоволствието от пътуването, само че и поради хората, с които се среща в чужбина: Виктор Юго, Хайнрих Хайне, Балзак, Александър Дюма и Чарлз Дикенс. Макар множеството хора по света да свързват Ханс Кристиан Андерсен с неговите приказки, писателят е създател и на доста пътеписи, няколко романа и театрални пиеси. Най–голямата тъга в живота на Андерсен е, че нито една жена не пожелава да обвърже живота си с неговия. Първата и може би най-голяма обич, която изживява, е обвързвана със сестрата на негов съученик. Макар сгоденото към този момент момиче да не му обръща внимание и да остава при годеника си, Андерсен й посвещава поема и до края на живота си носи у себе си нейно писмо. Голямата загадка на Ханс Кристиан Андерсен си отива със самия него – съгласно последното му предпочитание това писмо е изгорено след гибелта му.

 Вместо семейство и честност в любовта, до последния си ден Андерсен остава правилен на писането и не изгубва способността да споделя действителността просто и ясно по детски. През 1872 година претърпява тежка травма, откакто пада от леглото в дома си в Копенхаген. Въпреки това, неговата последна сбирка от истории се издава след случая и през същата година. Междувременно обаче у Андерсен се появяват признаци за рак на черния дроб, който лишава живота на писателя на 4 август 1875 година
Още приживе датското държавно управление отдава чест към творчеството на създателя, като издига монумент с образа на Андерсен. Направен в Копенхаген, той наподобява по този начин, както великият публицист постоянно е желал – да бъде самичък, седнал в кресло, с книга в ръка. Въпреки че минават дълги години от загубата на великия повествовател на приказки, творчеството му не стопира да се откроява със стойностен принос за литературата и от 1956 година в литературните среди стартира да се връчва премията „ Ханс Кристиан Андерсен “. Тя се присъжда на създател или илюстратор на детски литературни творби и е влиятелно отличие за всеки публицист по света. Разбира се, с творчеството си Андерсен популяризира освен името си, само че и своята страна. Ето за какво, с изключение на построения монумент в столицата, тя отдава и редица други заслужени почести, които всеки клиент на Дания може да види и в днешни дни. Статуя на Андерсен участва в приказния парк „ Legoland “, като цялата е направена от конструктор „ Lego “. Дори и някои герои от приказките на създателя впечатляват датчани и също се трансформират в увековечени скулптури. В Копенхаген в парка „ Чърчил “ е издигната скулптура на дребната нимфа – основната героиня от едноименната приказка на Андерсен. Статуята се трансформира в знак на града и в туристическа атракция. В резултат на ентусиазъм от приказката „ Палечка “ е направена и статуя „ Палечка и жабокът “, която се намира в увеселителния парк „ Йесперхус “ в датския град Нюкьобинг.

 Днес Андерсеновите приказки са преведени на повече от 60 езика и несъмнено са международна литературна класика. Цветя, животни, хора и приказни същества – героите на създателя се раждат, изживяват премеждия, реализират фантазии, правят героични подвизи и учат дребни и огромни читатели да бъдат добродушни, почтени и същински мечтатели.